Аз съм писател,и списател,и мечтател и готвач съм даже. Готвя постоянно и не
чувствам умора. Изяждам сготвеното и,логично,се уморявам. Тогава приключвам с готвенето и се отдавам на писане. Децата ми се хранят с редове,букви и думи,а не с обичайните хляб,протеин,въглехидрат. Затова те не обичат като почна да готвя и надуват гайдите. ,,Сприии,тате,искаме да пишеш,гладни сме". И аз ги потупвам по малките косясали главички,овладявам гнева им с няколко благи думи и сядам на стола с последното си произведние в ръка. Те наклякват около мен на земята и,щом приключа,случва се някой неволно да се оригне. Възпитал съм ги да се сдържат. На литературни четения е най-страшно. Там хем много творби,хем гъмжило от хора около теб,всичките благовъзпитани и с обноски. Веднъж ме поканиха на една такава среща. Не ги обичам,ама и не мога да отказвам. Изчетох брътвежите си,гръмнаха фалшиви аплодисменти,подплътени с още по-фалшиви усмивки и окуражителни възгласи,когато..О,не,всички слушатели от първия ред повърнаха. Пък преди това направо им се зачервиха ръцете от пляскане.
Като всяко друго семейство, и моето всяка вечер се събира около масата в трапезарията на четене. След едно такова съпругата ми се оплака от стомашни проблеми-бил съм прекалил с епитетите. Друга вечер се случи голямата ми дъщеря,която е заклета фенка на Паулу Коелю и е решена на всяка цена да го направи поне веднъж с прочутия белетрист,да ми се оплаче: ,,Твоите творби не ме засищат.Сега се чувствам гладна,все едно нищо не съм сложила в устата си". И се затвори в обляната си със задушевна светлина стая,готова да се отдаде на новата стока,пусната на пазара от Коелю. На другата сутрин я гледам бледа,изпита,с поне 5 килограма по-лека. Едвам слуша сутрешната преса(това е закуската ни),забила поглед в една точка,а на лицето й изписано отегчение. След като свърших с вестниците, се приближих до нея и я попитах какво й е. Тя грубо отмести ръката ми,сложена на рамото й,и отново се скри в стаята си,като този път даже заключи вратата. Следобед,когато тихо похапвахме с откъси от последната ми стихосбирка,жена ми разкри всичко:,,Снощи историята на Коелю се е смесила с твоята,на което стомахът й не е издържал. Цяла нощ я е мъчило ужасно разтройство,и сега дъщеричката ни се намира пред сложна дилема,даже възнамеряваме да се обърнем към лекар-специалист''. ,,Каква дилема,скъпа''?,,Ами-замисли се жена ми. Даже леко се засмя,осъзнала абсурдността на ситуацията-Чуди се с какво да продължи да се храни-с твоите произведения или на Коелю. Явното двете заедно за несъвместими''!
След вечерята,която се състоеше от предястие Фокнър,основно Хемингуей и десерт Джани Родари,аз се оттеглих в отрупания си с книжа и дебели папки от отдавна приключили съдебни процеси кабинет. Мислех да изпълня норматива си от 1000 страници на ден,но писането ми нещо не тръгна.Мислите ми се отвличаха все към една и съща посока-състоянието на дъщеря ми. ,,Как така ще избира-казвах си наум-въобще има ли място за избор в цялата тази работа. Естествено,че ще избере мен,все пак съм й баща. Не може цял живот да се храни с нездравословните произведения на бразилски чичка,любимец на менекенките и фолк певиците,който пише с едничката цел да се продава. Вече 20 издадени книги и все едно и също,менюто е хубаво да се разнообразява отвреме навреме. Иначе вредните последици всички ги знаем-нередовен стомах,запек,общо неразположение...". Спрях,защото усетих,че започвам да злобея. Полегнах на кушетката и изведнъж ме обзе успокоение-какво пък се притеснявам,тя рано или късно ще се усети кое е полезно и кое не,а именно,когато сама го изпита на гърба си.
На другата сутрин,наредени около масата и заслушани в последната глава от някаква току-що излязла книга на Тери Пратчет(идеален е за закуска,едновременно лек и засищащ,често започваме дните си с него),в трапезарията влезе дъщеря ми. Имаше коренно различен вид,нищо общо с мъртвешката белота от вчера сутринта. Даже и настроението й се беше оправило-усмихна се на всички,излагайки на показ все още неизмитите си,пожълтели зъби,и с дрезгав сънен глас приповдигнато възкликна: ,,Оооо,Пратчет,тъкмо това ми се ядеше. Как сте уцелили само". Не можехме даже да се зарадваме на рязката промяна в духа й. По-скоро се чудехме как е възможно на света да съществува толкова променлив характер,от който можеш да очкваш всичко. Наострила уши за закуската си,тя даже си тактуваше някакъв ритъм с пръстче по ръба на масата,а устните й семърдаха,очевидно в тон с някаква песен,вървяща в глават й. Толкова беше щастлива. Приключих с Пратчет,след което най-малкият ми син(явно трябваше да му се направи сриозна забележка,защото беше още твърде малък,за да се усети сам) звучно пръдна. ,,Колко пъти съм ти казвал да не го правиш на масата. Поне се оттегли в коридора,като се усетиш,че идва,и едва тогава се върни. Някой път ще го направиш пред чужди хора и....и....ще станем за резил,това е''! ,,Малък простак"-намеси се дъщеря ми,която отново придоби изражението на сърдит млад човек. Съпругата ми се покашля с цел да замаже положението и,едва намислила каквода каже,се обърна към мен: ,,Скъпи,би ли бил така добър да включиш телевизионния приемник,9 и половина е,искам поне веднъж в живота си да хвана любимото си кулинарно предаване отначало''.На екрана изплува слабоватата фигура на нисък мъж с готварска шапка,който обикаляше лавиците на библиотека. Спря се пред една от тях и извади тънко зелено книжле.Обърна го с корицата към зрителя:,, И един съвет от мен,драги приятели. Всички знаем Паулу Коелю,присъства неизменно в ежедневните ни менюта. Младите особено много залитат по него,защото е приятен на вкус и,поне така е видно,лесно се усвоява от организма. Ала никой не е запознт със скритите процеси,с катаклизмите,които четенето му предизвиква дълбоко в нас. След задълбочени проучвания,извършени в продъжение на една година от американски учени-кулинари,се стигна до извода,че Паулу Коелю е ВРЕДЕН ЗА ЗДРАВЕТО. На теста за влиянието му върху нас са се подложили стотици обикновени американски граждани,а и известни такива,като Орладо Блум например,и резултатите недвусмислено сочат,че продължителното му четене води до затлъстяване,отслабване на имунната система и абсолютно феноменално за науката унищожаване на мозъчни клетки. Тоест,другаря Коелю е абсолютно противопоказен за вида и ума ни,той ни прави по-трудно подвижни и по-лесно манипулируеми". При което водещият,вместо да върне книжлето обратно на лавицата,го разкъса пред стъписаните погледи на милиони зрителки от цял свят,барабар с красивата зелена корица. Обърнах поглед към дъщеря си. Беше сбърчила вежди,отново загубила цвят,с вътрешната мисъл да разфасова водещият на кулинарното предаване така,както той се отнесе към томчето на любимия й автор. Стана,доближи се до телевизора,захрачи го,наложи го с 10 ритника,от което картината се изгуби и на екрана се появиха снежинки,почти през сълзи процеди: ,,Но аз обичам Коелю,не можете да ми го отнемете" и се върна в стаята си,като шумно хлопна вратата...
Коелю е вреден за здравето...Лъч надежда,че дъщеря ми ще избере мен,този,от чието семе е произлязла,убеденост,че ще зареже завинаги кариоката с посивяла брада,жегната от неопровержимите научни доказателства,но не би. Стана даже така,че докато семействто закусваше с далеч по-благоприятно отразяащият се на организма Пратчет,тя,неизменно затворена между 4-те си стени,декорирани с розов тапет и постери на порно актриси,преквалифицирали се успешно в музикалния бизнес,консумираше Коелю сама,изолирана от всички.Това продължи 2 седмици. Даже загубихме всякакъв контакт с нея,спря да говори с нас,все едно ние бяхме виновни за това,че Коелю е вреден за здравето. На жена ми в един момент й кипна и,побесняла,без даже да почука,нахълта в стаята й. ,,Колко пъти съм ти казвала да не се храниш в леглото,ужасно мърляческо е! Момиче си,не ти подхожда!" А тя,извила крайчеца на устата си в иронична усмивка,с доста по-закръглена и отпусната фигура отпреди 2 седмици,отговори: ,,Гледай си работата бе"!
Коелю тотално й бе промил мозъка. Не стига,че и визуално бе почнала да се променя(последния роман на Коелю й върна отколешната любов към сладоледа и сега тя си правеше по една кутия на ден),ами и напълно се откъсна от семейството. Социалните й контакти също замряха. Нейни съученички,с които преди редовно бягаше от час,за да ходи на кафе или да изпуши по един джойнт в задния двор на даскалото,сега търсеха по телефона майка й,за да я разпитат какво се случва с дъщеричката-станала неузнаваема.
Тогава аз реших да взема нещата в свои ръце. Осъзнах,че е невъзможно да я откъсна от Коелю и да я върна към моите,съобразени с човешкия организъм и притежаващи някой и друг витамин,минерал или баластно вещество произведения. Спрях да пиша заа житейските драми и кръстопътищата на живота. Казах си:,,Стига с тия тежки,заплетени истории,в които не се знае кой е добър и кой лош,и винаги краят остава някак неясен. Отсега нататък под мое авторство ще излизат....ГОТВРСКИ КНИГИ. Да,с можество картинки на предизвикващи слюноотделяние блюда,които само с видът си утоляват глада". Така и стана. И макар че Коелю беше предизвикал непоправими промени в скъпата ми дъщеричка(почна да се оплаква от високо кръвно и теглото й неимоверно се увеличи),тя все пак се откъсна от изолацията си и вече можеше отново да вкуси от сладостите на живота. За нея времето,прекарано в консумиране на Коелю,си беше чисто и просто развитие в застой. Тя искрено съжаляваше,задето не ни бе послушала оная фатална утрин,в която току пред нея се развенча мита за добрия и най-вече полезен Коелю. Е,да се дразни повече,че се отнесе с такава враждебнст към думите на кулинарния водещ от екрана. Но,каквото било,било. Сега тя плуваше в океана от рецепти и ханителни продукти,от къкреща на бавен огън чорба и печаща се пица,от вкусни изкушения с шоколад и сметана и бухнали солени кейковe. Даже след години,финансирана от мен,постави началото на единственото и досега издателство за готварска литература ,,Salt-n-Pepa".Продажбите тръгнаха главоломно,а народът изкупуваше джобните книжлета с рецепти по-бързо дори и от топлия хляб,който те показваха как именно се приготвя.
Като всяко друго семейство, и моето всяка вечер се събира около масата в трапезарията на четене. След едно такова съпругата ми се оплака от стомашни проблеми-бил съм прекалил с епитетите. Друга вечер се случи голямата ми дъщеря,която е заклета фенка на Паулу Коелю и е решена на всяка цена да го направи поне веднъж с прочутия белетрист,да ми се оплаче: ,,Твоите творби не ме засищат.Сега се чувствам гладна,все едно нищо не съм сложила в устата си". И се затвори в обляната си със задушевна светлина стая,готова да се отдаде на новата стока,пусната на пазара от Коелю. На другата сутрин я гледам бледа,изпита,с поне 5 килограма по-лека. Едвам слуша сутрешната преса(това е закуската ни),забила поглед в една точка,а на лицето й изписано отегчение. След като свърших с вестниците, се приближих до нея и я попитах какво й е. Тя грубо отмести ръката ми,сложена на рамото й,и отново се скри в стаята си,като този път даже заключи вратата. Следобед,когато тихо похапвахме с откъси от последната ми стихосбирка,жена ми разкри всичко:,,Снощи историята на Коелю се е смесила с твоята,на което стомахът й не е издържал. Цяла нощ я е мъчило ужасно разтройство,и сега дъщеричката ни се намира пред сложна дилема,даже възнамеряваме да се обърнем към лекар-специалист''. ,,Каква дилема,скъпа''?,,Ами-замисли се жена ми. Даже леко се засмя,осъзнала абсурдността на ситуацията-Чуди се с какво да продължи да се храни-с твоите произведения или на Коелю. Явното двете заедно за несъвместими''!
След вечерята,която се състоеше от предястие Фокнър,основно Хемингуей и десерт Джани Родари,аз се оттеглих в отрупания си с книжа и дебели папки от отдавна приключили съдебни процеси кабинет. Мислех да изпълня норматива си от 1000 страници на ден,но писането ми нещо не тръгна.Мислите ми се отвличаха все към една и съща посока-състоянието на дъщеря ми. ,,Как така ще избира-казвах си наум-въобще има ли място за избор в цялата тази работа. Естествено,че ще избере мен,все пак съм й баща. Не може цял живот да се храни с нездравословните произведения на бразилски чичка,любимец на менекенките и фолк певиците,който пише с едничката цел да се продава. Вече 20 издадени книги и все едно и също,менюто е хубаво да се разнообразява отвреме навреме. Иначе вредните последици всички ги знаем-нередовен стомах,запек,общо неразположение...". Спрях,защото усетих,че започвам да злобея. Полегнах на кушетката и изведнъж ме обзе успокоение-какво пък се притеснявам,тя рано или късно ще се усети кое е полезно и кое не,а именно,когато сама го изпита на гърба си.
На другата сутрин,наредени около масата и заслушани в последната глава от някаква току-що излязла книга на Тери Пратчет(идеален е за закуска,едновременно лек и засищащ,често започваме дните си с него),в трапезарията влезе дъщеря ми. Имаше коренно различен вид,нищо общо с мъртвешката белота от вчера сутринта. Даже и настроението й се беше оправило-усмихна се на всички,излагайки на показ все още неизмитите си,пожълтели зъби,и с дрезгав сънен глас приповдигнато възкликна: ,,Оооо,Пратчет,тъкмо това ми се ядеше. Как сте уцелили само". Не можехме даже да се зарадваме на рязката промяна в духа й. По-скоро се чудехме как е възможно на света да съществува толкова променлив характер,от който можеш да очкваш всичко. Наострила уши за закуската си,тя даже си тактуваше някакъв ритъм с пръстче по ръба на масата,а устните й семърдаха,очевидно в тон с някаква песен,вървяща в глават й. Толкова беше щастлива. Приключих с Пратчет,след което най-малкият ми син(явно трябваше да му се направи сриозна забележка,защото беше още твърде малък,за да се усети сам) звучно пръдна. ,,Колко пъти съм ти казвал да не го правиш на масата. Поне се оттегли в коридора,като се усетиш,че идва,и едва тогава се върни. Някой път ще го направиш пред чужди хора и....и....ще станем за резил,това е''! ,,Малък простак"-намеси се дъщеря ми,която отново придоби изражението на сърдит млад човек. Съпругата ми се покашля с цел да замаже положението и,едва намислила каквода каже,се обърна към мен: ,,Скъпи,би ли бил така добър да включиш телевизионния приемник,9 и половина е,искам поне веднъж в живота си да хвана любимото си кулинарно предаване отначало''.На екрана изплува слабоватата фигура на нисък мъж с готварска шапка,който обикаляше лавиците на библиотека. Спря се пред една от тях и извади тънко зелено книжле.Обърна го с корицата към зрителя:,, И един съвет от мен,драги приятели. Всички знаем Паулу Коелю,присъства неизменно в ежедневните ни менюта. Младите особено много залитат по него,защото е приятен на вкус и,поне така е видно,лесно се усвоява от организма. Ала никой не е запознт със скритите процеси,с катаклизмите,които четенето му предизвиква дълбоко в нас. След задълбочени проучвания,извършени в продъжение на една година от американски учени-кулинари,се стигна до извода,че Паулу Коелю е ВРЕДЕН ЗА ЗДРАВЕТО. На теста за влиянието му върху нас са се подложили стотици обикновени американски граждани,а и известни такива,като Орладо Блум например,и резултатите недвусмислено сочат,че продължителното му четене води до затлъстяване,отслабване на имунната система и абсолютно феноменално за науката унищожаване на мозъчни клетки. Тоест,другаря Коелю е абсолютно противопоказен за вида и ума ни,той ни прави по-трудно подвижни и по-лесно манипулируеми". При което водещият,вместо да върне книжлето обратно на лавицата,го разкъса пред стъписаните погледи на милиони зрителки от цял свят,барабар с красивата зелена корица. Обърнах поглед към дъщеря си. Беше сбърчила вежди,отново загубила цвят,с вътрешната мисъл да разфасова водещият на кулинарното предаване така,както той се отнесе към томчето на любимия й автор. Стана,доближи се до телевизора,захрачи го,наложи го с 10 ритника,от което картината се изгуби и на екрана се появиха снежинки,почти през сълзи процеди: ,,Но аз обичам Коелю,не можете да ми го отнемете" и се върна в стаята си,като шумно хлопна вратата...
Коелю е вреден за здравето...Лъч надежда,че дъщеря ми ще избере мен,този,от чието семе е произлязла,убеденост,че ще зареже завинаги кариоката с посивяла брада,жегната от неопровержимите научни доказателства,но не би. Стана даже така,че докато семействто закусваше с далеч по-благоприятно отразяащият се на организма Пратчет,тя,неизменно затворена между 4-те си стени,декорирани с розов тапет и постери на порно актриси,преквалифицирали се успешно в музикалния бизнес,консумираше Коелю сама,изолирана от всички.Това продължи 2 седмици. Даже загубихме всякакъв контакт с нея,спря да говори с нас,все едно ние бяхме виновни за това,че Коелю е вреден за здравето. На жена ми в един момент й кипна и,побесняла,без даже да почука,нахълта в стаята й. ,,Колко пъти съм ти казвала да не се храниш в леглото,ужасно мърляческо е! Момиче си,не ти подхожда!" А тя,извила крайчеца на устата си в иронична усмивка,с доста по-закръглена и отпусната фигура отпреди 2 седмици,отговори: ,,Гледай си работата бе"!
Коелю тотално й бе промил мозъка. Не стига,че и визуално бе почнала да се променя(последния роман на Коелю й върна отколешната любов към сладоледа и сега тя си правеше по една кутия на ден),ами и напълно се откъсна от семейството. Социалните й контакти също замряха. Нейни съученички,с които преди редовно бягаше от час,за да ходи на кафе или да изпуши по един джойнт в задния двор на даскалото,сега търсеха по телефона майка й,за да я разпитат какво се случва с дъщеричката-станала неузнаваема.
Тогава аз реших да взема нещата в свои ръце. Осъзнах,че е невъзможно да я откъсна от Коелю и да я върна към моите,съобразени с човешкия организъм и притежаващи някой и друг витамин,минерал или баластно вещество произведения. Спрях да пиша заа житейските драми и кръстопътищата на живота. Казах си:,,Стига с тия тежки,заплетени истории,в които не се знае кой е добър и кой лош,и винаги краят остава някак неясен. Отсега нататък под мое авторство ще излизат....ГОТВРСКИ КНИГИ. Да,с можество картинки на предизвикващи слюноотделяние блюда,които само с видът си утоляват глада". Така и стана. И макар че Коелю беше предизвикал непоправими промени в скъпата ми дъщеричка(почна да се оплаква от високо кръвно и теглото й неимоверно се увеличи),тя все пак се откъсна от изолацията си и вече можеше отново да вкуси от сладостите на живота. За нея времето,прекарано в консумиране на Коелю,си беше чисто и просто развитие в застой. Тя искрено съжаляваше,задето не ни бе послушала оная фатална утрин,в която току пред нея се развенча мита за добрия и най-вече полезен Коелю. Е,да се дразни повече,че се отнесе с такава враждебнст към думите на кулинарния водещ от екрана. Но,каквото било,било. Сега тя плуваше в океана от рецепти и ханителни продукти,от къкреща на бавен огън чорба и печаща се пица,от вкусни изкушения с шоколад и сметана и бухнали солени кейковe. Даже след години,финансирана от мен,постави началото на единственото и досега издателство за готварска литература ,,Salt-n-Pepa".Продажбите тръгнаха главоломно,а народът изкупуваше джобните книжлета с рецепти по-бързо дори и от топлия хляб,който те показваха как именно се приготвя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар