Избрани Творби на Узуна
,,Mного като тебе вече плакаха"-сборник стихотворения; ,,Да убиеш заптие"-радиопиеса; ,,В кухнята с Дели Вако: варен карсердар със зарзават"-сборник рецепти; ,,101 начина да проникнеш в конака незабелязан"-книга със съвети за оцеляване и мн.други. На пазара може да намерите събрани съчинения на Дели Васко в 1001 тома.
глава 13 - а) В навечерието на Битката.
Кецовете и потурите лъснаха.Чорапите се вдигнаха.Легията загряваше под коша.Турският опонент се задоволяваше с ялови стрелби от 3те точки.Българският отбор беше доста изпъстрен с натурализирани чужденци.В Турският Маншафт личаха изявените имена на : Кариим Абдул Джабар , Мехмет Окур , Ърсан Илиасова , Хедо Тунчери , Хедо Тюркуглу и други страшилища на терена.Нашият отбор не блестеше толкова с индивидуалности.Дели Васко беше водач и капитан на отбора.Сашко НБА беше типичният аматьор.При него фразата : "Каквото се случи под коша!" го охарактезираше като играч. Илиян Канибала се отличаваше с бързина и блестяща физика. За него важеше фразата: ,,Колкото повече скокове,по-голямо зрелище". Аз…просто си бях аз. Коментаторите не ме интересуваха как ме описват. Скамейката пък ни беше надеждна.
Двата отбора излязоха. Ето как описва преживяванията си един свидетел на мача:
,,Мале,мале,то не бяха журналисти от цял свят,то не беше шум. Нарекоха я ,,Битката при Хаимбоаз",нещо като баскетболен еквивалент на мача на Али с Фрейзър. С осакатен състав,изправен срещу най-доброто,с което разполагаше турският опонент,българите все пак биха. Както написах тогава: ,,Грабвайте топката,капитана се изкряска ,и стрелби с отскок фръкнаха завчаска". Ето и целият плод на вдъхновението ми. Не мога да не го споделя с вас. Измислих го на място:
глава 13 - б) Битката
Нека носим йоще раните по телото,
синила от контузии, болки тежки в леглото;
нека спомен люти от дни на спорт
да висне кат облак над наший корт;
нека ни отрича статистиката, века,
нека е епично името ни; нека
академик старий и новий Батак
в корта наш да стъпят с единия си крак;
нека да ни обиждат с псъвнни обидни
по счупените кошове и паркетите изтъркани
още от хомота стар - познайте ни;
нека таз победа да ви бъде дар!
Нека.
Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде от фала,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен играч,
покрит с накитници и със стегната ръка
на безсмъртен полет паметник огромен;
защото в Хаинболаз има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Строител славно,
безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Хаинболаз!
Три 3 часа младите отбори
как подкошието и трапеца бранят.
Феновете
трепетно за победа повтарят.
Крачки ужасни! Дванайсти път турците фаулират по паркета див
а нашите стрелят и удара е крив.
Стрелби подир стрелби! Забивки след завибки!
Окур безумний сочи комбинация пак
и вика: "Търчете и излиза Тупак.
И нападението тръгва с викове сърдити
,
и "Аллах!" гръмовно залата разпра
.
Защитата отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд чадъри, фалове и забивки;
на дружините наши им са чужди усмивки.
Блъскат и отблъскват, без свирка, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и тялото свое за борба изложи,
и на противников играч преса да наложи.
Публиката екне. Залата реве,
чуват се възгласи : "Ще се мре , ще се мре!"
Играчи налитат и падат
кат лъвове тичат по страшний паркет,
не сещат ни жега, ни лед.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три часа веч играят , но преднина не иде,
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа майни под тяхните тепета.
Нападението настъпва; всичките нащрек са!
Последният напън не ще бъде спрян.
Тогава Узуна, наший капитан,
ревна гороломно: "Натиснете ги,
после иде камфора
венчайте отбора с бонбони "Анфора" !
на вашата сила Треньора повери
мача, войната и оставката си дори!
"
При тез думи силни промениха се тяхните съдби
очакваха те геройски треньорските наредби.
Агресивни и мотивирани!
О, последна атака!
Стрелбите намират коша тогаз,
успешните липсват, но турците траят
Центърът се пропуква - ръстът остаят
пред цяла зала на тоз славен коридор,
с една стрелба юнашка и с една победа.
"Светът цял сега нази гледа,
тая зала голяма е: тя ще ни побере,
ако би бегали: да загубим по-добре!
"
Няма вече таймаути!
Има хезартно напред!
Всякой човек заслон е, всякой враг - клет,
всеки дрибъл - ритъм, всеки пас - точно там.
Отборът противников и реферът остана сам.
"Грабвай топката!" - капината се изкряска
и стрелби с отскок фръкнаха завчаска
кат
Джордан черни над защитния рояк
,
те продължават да нападат пак и пак,
И турците тръпнат, друг път не видели
в едно да се защитават живи и умрели
,
и въздуха цепят със чадъри безсърдечни .
Мача се обръща на пасове далечни
Играчите наши като професионалисти мъдри
Ринга срещат с главите си твърди
и фърлят се с плонжове в свирепата сеч по коша,
като виждат харно, че губят веч - съдба лоша
Но фенове луди от орди дивашки
навлизат, да бият отбора наши.
Йоще миг - ще падне заветната точка.
Изведнъж мачът прекъсна
И днес йощ Света, щом баскетбол зафаща
,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата дивна на мача като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Стълкновения между българската и турската агитка
Няма коментари:
Публикуване на коментар