Усетих,че сандъците се разтоварват и поставят някъде. Нямах ни най-малка представа къде са ме свалили. Само си спомням,че ми беше тясно и задушно. Отвън се чуваха писъци и псувни на непознат за мен език,вероятно либийски. Щом шума поутихна,реших да изляза да се уверя с очите си какво се случва. Пред мен се разкри коридор със затворнически килии отляво и отдясно. Ооооо,не,сега се досетих. Намирах се в затвора в Бенгази,където лежаха българските медици. Тогава мобилният ми телефон извибрира. Отново непознат номер. Кипна ми. Отворих с решението да бъда твърд и груб.
-Кой си ти,какво искаш от мен,мамка ти…Писна ми от тъпите ви скрити обаждания..
-оооо,ноооо,мосю,пердон моа
-Сори,брат,ама френския ти е каплпав.
Чух как слушалката се предава на друг.
-Хммм-мъжът отсреща се покашля-с Дейшон Андреев ли говоря?
-Да бе,лайньо мазен..точно с него говориш. К'во искаш,кой си… Не е най-подходящият момент да разговарям. Пич,ако щеш вярвай,ама точно сега телесата ми са ситуирани в либийския затвор.. и ми мирише на мъчения,ако ме пипнат.
-Точно за това се обаждам?
-Хахахааа,верно ли бе? Чееееестно?
-Вижте,мосю Андреев,работата е сериозна. Или се обаждам на камерунците и ви опандизват до живот или ви изяждат жив. И в двата случая сте губещи. Затова че по-добре ще е за вас да ми окажете съдействие…На мен и в още по-голяма степен на господин Саркози.
-Кой,оня високия ли,хахахахаааа
-Вижте,не ни е до евтин бакалски хумор. Нещата са напечени. От вас зависи съдбата на медиците и международния престиж на страната ви.
Усетих,че човека с дипломатичния тон от другата страна на линията е сериозен.
-Така,става въпрос за една секретна операция,която трябва да извършите вие. Прехвърлихме ви тук със самолет на чадските авиолинии със задачата да проникнете в кабинета на началник надзирателя на затвора. Снабдили сме ви с необходимото снаряжение-пили,триони и чукове. Мисията ви е да ликвидирате началника,да се снабдите с ключове за килията на медиците и чрез канал,прокопан в стената на една от килиите им да ги качите на хеликоптер,който ще ви чака зад голямата тухлена стена на затвора в момента,когата там е празно и охранителите са в следобедна почивка и нагъват понички с човешко месо. От вас зависи съдбата на тези изтерзани души. Има и награден фонд 3 хиляди песос.
Звучеше примамливо и откликнах на офертата. Пилите,трионите и чуковете ме чакаха опаковани в сак с надпис ,,Улшпорт". На него имаше бележка с план на сградата,за да ме улесни в изпълнението на задачата.През лабиринт от коридори,стаи,зали,хангари,мазета,тавани,складови помещения,килери и кенефи с бани се озовах пред дебела каменна врата,на която беше издълбано ,,Началник". Промъкнах се тихо. На въртящ се стол с вдигнати на масата крака и хрускащ ,,Кубети" се беше опънал въздебел чичка с гъст черен мустак и много татуси. От радито звучеше класика на Джони Кеш от 48-ма. Чичката си я припяваше. Извадих чука и го праснах по голото теме. Извадих омачканата бележка. На нея пишеше-,,Ключовете за килията са скрити в главата на началника''. И наистина-намираха се в тясната му черепна кутия. Бяха големи колкото разцепен надве косъм,но по дължина. Грамофонът с все още въртящата се плоча на Джони Кеш запуска. Иглата се повдигна. Плочата спря да се върти. Огледах рафтовете с наредени на тях винили. Чудех се какво да заредя в устройството. Отново извадих измачканата бележка. Изправих я и прочетох на нея. ,,Пусни ,,Реквием" на Моцарт и услили звука докрай. Така затворниците и охраната ще се заслушат в мелодията,което ще ти е от помощ за мисията. Ще ги разсееш.". Огледах колекцията и я съзрях-плоча със запис на ,,Реквием" на В.А.Моцарт от 1923 г. в изпълнение на Берлинската филхармония. Поставих я в грамофона. Иглата се плъзна по нея. Понесоха се блажени звуци. помпещите на лежанка и вдигащи дъмбели затворници в двора на затвора изведнъж прекратиха заниманията си. Гениалната музика ги понесе във вихъра си. Охранителите положиха оръжията си на земята и даже се захванаха на бавен танц един с друг. Сега беше моментът. 2 часа и половина се промъквах през помещенията,състоящи се от всевъзможни килерчета,стаи,тавани и мази и нямерих килията,в която излежаваха присъдите си медиците. Между решетките имаше достатъчно голяма разстояние,за да се промуши средноголям човек. Но медиците разчитаха на мен да отключа микроскопичната ключалка,защото при опит за бягство надзирателите шяха да стрелят по тях без да им мигне окото. Освен пилите,трионите и чуковете саркози беше положил в спортния сак и една малка лупа,на която беше залепено съобщение на пожълтяла от времето хария-за ключалката. Ако не я бях използвал.въобще нямаше да забележа ключалката.Беше пренебрежимо малка,колкото бонбонче тик так. С помощта на пинцета напъхах ключовете. Чу се звук все едно се отваря солидна порта,тежаща поне няколко тона. От такава незабележима ключалка…Странно! В сака имаше и камуфлажно платнище,което беше предназначено за прикриване на медиците. Промъкнахме се през окаляния,прокопан в една от килиите канал,и след двудневен преход се озовахме на площадката за тухлената стена на затвора. Охранителите отсъстваха,отдали се на закуска от месна баница със сок от цикория. Хеликоптерът ни чакаше. Въртенето на перките създаваше непоносим вятър. 2 дена се борихме със стихията,за да минем 5 метра и да се сврем в хеликоптера. Вятърът даже отвя един от медиците. Съдбата му е неизвестна. Настанихме се в хеликоптера посинели от студ. Вътре,освен мълчаливия пилот,беше и Саркози с жена си,манекенката.
-Готови ли сте за официалната вечеря,организирана във Версайския дворец в чест на освобождаването ви. На нея ще присъстват всички,спомогнали за извоюването й.
Версай…храна…Хммм,звучи пикантно!
Саркози на раздумка с Дейшон Андреев
Стъписаната физиономия на Дейшон непосредствено след озоваването му в Либийския затвор
Няма коментари:
Публикуване на коментар