ЕДНО ВЕЛИКО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

Септември

1
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав.
Дълбоко сред мрак и мъгла.

Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:

по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни

- без рози и песни без музика и барабани без кларинети, тимпани, латерни, флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове -
с викове
с вой
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред

неудържими страхотни велики: НАРОД!

2
Нощта се разсипва във блясъци
по върховете.
С л ъ н ч о г л е д и т е
п о г л е д н а х а   с л ъ н ц е т о!
Зората от сън се
пробуди
сред гръм от картечници:
От далечните
склонове
- удар след удар -
заплющяха
луди
куршуми - олово.
Топове
като зинали слонове
зареваха. . .
Трепет и страх.
С л ъ н ч о г л е д и т е   п а д н а х а   в   п р а х.
3
Глас народен:

           Глас божи

С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
- и писа със своите кърви:

       СВОБОДЕН!

Г л а в а  п ъ р в а:

               Септември.

- Глас народен -
- Глас божи -
О боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашето гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб -
и ето - кълнеме се в нашия гроб -
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Пред нас е смъртта -

о нека!

но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован
нам -
вечна пролет на живия блян. . .
Вярваме! Знаем! Желаеме го!
С нами бог!
4
Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!
Мъглиж беше пръв
Стара
    и      Загора
Нова
Чирпан
Лом
Фердинанд
Берковица
Сарамбей
Медковец

      (с поп Андрей)

- градове и села.
5
Народа въстана
- с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия,
- със сърп сред полята,
просмукан от влага и студ:
хора на черния труд
с безглаголно търпение -

(не гении таланти протестанти оратори агитатори фабриканти въздухоплаватели педанти писатели генерали съдържатели на локали музиканти и черносотници)

А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
- скот като скот:

                    хиляди                                  маса                                           народ;

хиляди вери
- вяра в народний възход,
хиляди воли
- воля за светъл живот,
хиляди диви сърца
- и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
- в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени

    високо     широко

над цялата в трепет и смут разлюляна страна
на бурята яростен плод:

Хиляди - маса - народ.

6
Блесна
над родни Балкани,
издигнали пъп
срещу небето
и вечното слънце

                     светкавица                      - гръм

хрясна
право в сърцето
на гигантския
столетен
дъб.
Хълм подир хълм
ек бързолетен
отпрати далек
през чуки
грамади
към стръмни долини
в каменни дупки
- пламтящо легло -
дето спят на витло
пепелянки и смолци,
в пещери
на змеици и змейове,
в глухи хралупи на вещици

- и екота сля се с далечно ехо: екот и ропот на водопади
потоци порои - бесни рукнали в бездната с гръм.

7
Започва трагедията!  -

8

Първите
паднаха в кърви.
Метежният устрем
бе посрещнат с куршуми.
Знамената изтръпнаха
пронизани.
Планината гърми. . .
Там горе
далечни и близки хълми
потъмняха обнизани
с хора
- плъпнаха
черни редици:
редовни платени войници
и разлютена милиция.
Всички те знаят:
"Отечеството
е в опасност!"

Прекрасно: но - що е отечество? -

И яростно лаят
картечници. . .
Първите
паднаха в кърви.
Зад далечните
върхове
забумтя артилерия.
Затрепераха
градове
и села.
Мъртви тела
- окървавени трупове -
застлаха
склонове
валози
пътища. . .
С извадени саби
кавалерийски отряди подгониха
разбитите селяни
- доубивани, стреляни
с шрапнели, фугаси
- бягащи в ужас на всички страни,
догонвани в къщите
и съсичани там
с кървави саби
под нисък сайвант
сред писък
на изплашени баби,
деца и жени...
-  -  -  -  -  -  -
9
Войските настъпваха.
Под грозния звук на шрапнелите
изтръпнаха
и най-смелите:
в отчаяние
към небето издигнати голи ръце.
Ужас без слава
замръзна на всяко лице -
очи без страдание.

"Всеки да си спасява живота!"

По всички пътеки
ето спущат се рота след рота
- пехота
кавалерия
артилерия.
Бият атака
барабаните.
Паника
- високо
над изподраните
червени знамена -
бич от пурпурни пламъци вей.
Там
посред общия смут
сам,
като луд
епически смелия
поп
Андрей
с легендарния топ
стреля
снаряд след снаряд. . .
В последния миг:
"Смърт на Сатаната!"
извика
побеснял и велик -
и обърна назад
своя топ:
последната
граната
изпрати
право там

   - в божия храм

дето бе пял литургия, ектении. . .
И се предаде.
"Да се обеси червения поп!
Без кръст - без гроб!"

До телеграфния стълб бе изправен.
До него палача.
Капитана.
Въжето
бе готово.
Балкана
тъмнееше мрачен.
Небето -
сурово.
Попа стоеше огромен,
изправен в целий си ръст,
цял
спокоен като гранит -
без жал
без спомен
- на гърдите Христовия кръст
и с поглед в балканите впит -
далеко
сякаш в грядущето. . .
- Страхливо вий поглед отпущате
пред близката смърт на човека,
палачи!
Що значи
смъртта на един?
Амин!
Захрачи
и плю.
Бързо нахлу
сам на врата си въжето
и
без да погледне небето
- увисна -
език
между зъбите стиснал:

велик
сюблимен
непостижим!

10

Есента
полетя
диво разкъсана
в писъци, вихър и нощ.
Буря изви се
над тъмни балкани

- мрак и блясък
и гракащи гарвани ято -

Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет снижи се
всяка хижа и дом.
П о г р о м!
Трясък
продъни небесния свод.

11

Тогава настана
най-ужасното:
Бясно захласната
заудря в душите тревожна камбана
- удря, бие, звъни. . .
Нощта падна тъй ниско -
глухо и страшно заключена
от всички страни.
Смъртта
- кървава вещица сгушена
във всичкине ъгли на мрака
изписка,
и ето посяга
далеч и навред из нощта:
със своите сухи ръце
- дълги, безкрайни -
улавя и стиска
зад всяка стена
по едно ужасено сърце.
О, нощ на безименни тайни!
- и тайни, и явни:

Мегдани отново с кармин окървавени.
Смъртни писъци в преръзано гърло задавени.
На вериги зловещия звек.
Затворите пълни с хора.
В двора
на казарми, затвори
от командвани залпове ек.
Вратите залостени.
Чукат отвън тъмни гости.
Сина със револвер в ръката
мъртъв на прага прострян.
Бащата обесен.
Обезчестена сестрата.
От селата задигнати селяни
след тях - войници:
мрачен конвой.
За да бъдат разстреляни:
Команда: стой!
"Огън" -
изтракаха пушки:
    Ку
         Клъкс
                     Клян -
"бий"!
      - залп.
Десет трупа
от брега
пльоснаха тежко
в мъртвите мътни води на Марица.
Окървавена повлече
ги скръбната родна река.
Военна музика нейде далече
през обезлюдени улици
гърмеше
"Шуми Марица. .  ."
Окървавена. . .
В изпотъпкани ниви
трънливи
между бодил и високи треви
се валят червени глави
с накълцано обезобразено лице.
Бесилки разпериха черни ръце
(привидения в мъртва мъгла).
Непрестанно се носи страхотния марш на топора
ударил о кокал. Горящи села
озаряват далеч кръгозора.
Потекоха кървави вади.
Пламнали клади
лизнаха със светотатствен език
светото подножие
на божия
престол.
Замириса на живо месо.
Ужасени отвис небесата
нададоха вик
блажените жители на светлия рай
- на бога свирепо Осанна -
Край.
Урагана престана,
халата
спря най-подир:
мир
и тишина
настана
по цялата
страна.
Кървав на боговете курбан.

12
Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила. . .

Ахил беше грубата сила.
Военния демон.
Ахил беше стар генерал
на Н. Ц. В. цар Агамемнон.
Ахил бе герой.
С безброй
кръстове, ордени, ленти. . .
Пиедестал
на реда и тишината
в страната. . .

Но днес ний
не вярваме вече в герои
- ни чужди, ни свои.

Троя бе опожарена и срината.
Приам и Хекуба загинаха.
Ахил тържествува. . .
- Какво е за него Хекуба? -
Душата му дива и груба
не чува
плача на свещената майка, разкъсъна
над безименни гробища с кърви оръсени
израснали в миг
- толкоз много -
безброй.
- Какво е за него Хекуба? -
Ахил бе герой.
Ахил бе верик.

Бич божий изпратен от бога.

Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.
- И загина

        падна в позорно падение:

на убиеца вярна отплата.
Агамемнон уби Ифигирия

          - и загина:

Клитемнестра уби Агамемнона

          - и загина:

Орест със Електра уби Клитемнестра

          - и загина. . .

Едничка остава
- стои и пребъдва
през вековете -
Касандра-пророчица:
тя вещае възмездие
- и  в с и ч к о   с е   с б ъ д в а.
Безсменна прищявка, игра и забава
на боговете.
Вековечен разцвет на божествена стръв.
Всяка смърт е за тях развлечение,
всеки вопъл - шега.
Смърт, убийство и кръв!
Докога, докога?
Вседържителю Зевс

                  Юпитере                   Ахурамазда                   Индра                   Тот                   Ра                   Йехова                   Саваот:

- о т г о в а р я й!
Кръз дима на пожарите
се издига и бие ушите ти
вика на убитите,
рева
на мъченици безброй
върху клади горящи дърва:
- К о й
и з л ъ г а   н а ш а т а   в я р а? -

Отговаряй!
Ти мълчиш?

Не знаеш? - Ний знаем! Ето виж: с един скок ний скачаме право в небето:
ДОЛУ БОГ!

- хвърляме бомба в сърцето ти,
превземаме с щурм небето:

ДОЛУ БОГ!

и от твоя престол
те запращаме мъртъв надолу
вдън вселенските бездни
беззвездни,
железни -

ДОЛУ БОГ!

По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети -
ще се сбъдне!
- Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
- нагоре! нагоре!
З е м я т а   щ е  б ъ д е   р а й -
ще бъде!

1924 г.

DPGC MUZIK - Dogg Pound Gangstaz

DPGC MUZIKKKKKKK 

Dope Shit by Kurupt and Daz

Сюжет за филм - краен вариант

Божидар е на 19 години,живее  с баба в един от крайните квартали на Пловдив. Родителите му живеят и работят в чужбина. Предстои му завършване на гимназия. Възнамерява да запише висше образование. Той ученолюбиво и любознателно момче,което обаче дружи с приятелите си от махалата,коренно различаващи се от него. С тях го свързват интересите към хип-хоп културата,включваща танци,баскетбол,рап и графити. Той харесва тази култура и е уважаван от другарите си заради своята ерудиция. Наричали го ,,Философа". Техния респект той печелил,като им оказвал помощ при решаването на тестове,контролни,писането на есета и съчинения. Били голяма компания,която често излизала и ходела по барове,домашни купони,кафета,с някои от тях даже посещавал курсове по улични танци. Той умело балансирал училището със свободното време. Част от компанията се била забъркала с амфетамини. Той не зарязал тези приятели заради това,просто странял от дрогата. 2-3 пъти в месеца се случвало на купони да пуши марихуана,но не бил зависим. Завършил успешно средното си образование,положил кандидат-студентски изпит,на който изкарал добра оценка,даваща му възможност да запише журналистика в колежа във Валенсия. Родителите му живеели в близост до този град. Приятелката му също възнамерявала да замине с него във Валенсия,където си намерила работа като преводачка при леля си. Той решил да отиде да работи на морето,за да натрупа пари за следването и живота си в чужбина. Междувременно в Пловдив приятелите му се занимавали вече със сериозна продажба на твърди наркотици. Работили за наркодилърите в граса,изпълнявали поръчки,в които били замесени много пари и голямо количество дрога. Случило се така,че претърпели провал в една от поръчките и изпаднали в сериозен дълг към един от босовете. Той им дал ултиматум в рамките на 3 дни да осъществят поръчката и да върнат дълга си.
 На втория ден от ултиматума Божидар се прибрал от морето и получил обаждане от един от приятелите си,който му казал,че спешно трябва да се видят. На Божидар му оставала една седмица в България,преди да замине за Испания. Всичко вървяло по план за него,имал достатъчно пари,бил се записал в колежа,подготвил документите за заминаването си. Приятелката му вече била заминала за Испания,където работила през лятото. Божидар се срещнал с приятеля си. На срещата той умело прикрил истинските си намерения и проблеми с наркобоса. Казал на Божидар,че благодарение на неговата помощ по време на матурите са го приели в университет в Германия сега спешно му трябват пари за самолетен билет и такса за семестъра,които трябвало да бъдат преведени до утре вечер. Той го успокоил,че баща му ще вземе заплата до 3-4 дни и веднага ще му върне заема. Божидар се съгласил,мислейки,че прави услуга на приятеля си. Дал му парите.
 Приятелят му отишъл да купи дрогата и да я продаде наведнъж и така да успее да върне дълга си към боса. Това щял да направи на следващата сутрин. Предложил да Божидар да се съберат с компанията в другия му апартамент,където никой не живеел и се използвал за купони,и да се отпразнуват както края на лятото,така и изпращането на Божидар. Истинската им цел обаче била да намерят сигурно място,където да скрият дрогата за вечерта. Купонът бил див и до зори. На сутринта приятелите му започнали да се разотиват. Момчето,на което дал 1000-та лева уж за следването,отишъл по-рано на мястото на срещата,за да се увери да не би да го следи полиция и дали купувачът не го е натопил. Бил за всеки случай без дрогата. Носил раница,подобна на тази,в която била дрогата в апартамента на Божидар,но пълна с материал,наподобяващ дрогата-бил решен да я запази за себе си и по този начин да измами купувачът. Срещнал се с купувача и му предал стоката. Купувачът не се усетил и заминал с раницата. Парите били вече в момчето.То се обадило на Божидар и му казало ,че си е забравил раницата у тях и му трябва много спешно. Казал му къде я е скрил,Божидар се учудил защо раницата е скрита на такова място. Отдал го на пиянски лиготии. Взел раницата и хукнал към мястото на срещата. Полицията подслушвала младежа,който бил с досие, и чакала подходящ момент да залови притежателя на дрогата. През това време приятеля върнал парите на боса и си изчистил отношенията с него. С раницата,която Божидар му носил,щял да има 100 процента печалба. Той видял как Божидар приближава към него,но в този момент 2 патрулките застигнали Божидат,който бил в гръб. От патрулката слезли 2 ченгета,които го проснали на земята и му завързали белезници. Като ги видяло,веднага офейкало. Полицията си помислила,че Божидар е дилъра и веднага го задържала. Влезнал в ареста,насрочило се дело,а приятелите му лъжесвидетелствали,защото се страхували да не ги тикнат в пандиза,тъй като били с досиета. Присъдата била 2 години затвор. Изведнъж целият му живот се сгромолясал пред очите му. Всички мечти и всичко хубаво за него приключило. След като като излежал част от присъдата си за добро поведение му я намалили.След година и 6 месеца  бил пуснат на свобода. Родителите му страняли от него,приятелката му спряла всякакви контакти и  заживяла със заможен испанец,,,приятелите,, му тръгнали всеки по свои път,баба му починала,апартаментът му бил продаден и той изведнъж след затвора се оказва на улицата.
  Вървейки си по алеята на един от пловдивските булеварди , Божидар вижда един от приятелите на баба му.Дядото го познава и страшно му се зарадва.Двамата сядат на една пейка и Божидар му разказва всичко.Дядото повярвал на Божидар , познавайки го през целият живот бил сигурен че малкият Божко е бил невинен.Той предложил на момчето да живее при него , докато успее да си стъпи на краката.Дядото решил да изненада Божидар и извадил страшно много тетрадки , които именно младежът изписал със своите мисли и съчинения .Те бил дадени на дядото от покойната баба на Божко.Пенсионерът пък бил стар литератур и бил убеден че Божидар има талант.Божидар имал доста свободно време в затвора , което запълвал с четене и писане.Прочел страшно много книги както на испански така и на български.Написал по своему и три книги , които и превел на испански.Дал ги на дядото да ги прочете.Той бил смаян.Не можел да повярва как може талантът да струи толкова много от това момче.Посъветвал го даде книгите си на издателство. Издадетлството публикували книгите му не само в България , но и в Испания.Книгите му добили голям успех и донесли на Божидар сериозен доход.Той продължил да пише.Помагал на дядото финансово , грижел се за здравето му и през останалото време се готвил за висшето си образование. Той записал висшето си образование в Пловдив , за да е близо до дядото.Дължал му животът си и искал да му помага докато може.Междувременно родителите на Божидар попадат на книгите на сина си и разбират , че са сгрешили в преценката си и му прощават.Един ден Божидар вървал към лекциите си и видял младеж очевидно надрусан да припада на средата на улицата.Божидар вдигнал младежа и го преместил на тротоара.Тогава той вижда , че младежът е точни този приятел , заради когото той лежал година и шест месеца в затвора.Божидар веднага се обадил на бърза помощ и заедно откарали надрусаното момче в болница. На сутринта приятелят се събужда и вижда до себе си лист хартия-някакво съчинение за приятелството,което той е написал с помоща на Божидар в 9-ти клас. В него грижливо са повити 1000 лева.

Сюжет за филм

 Божидар е на 19 години,живее  с баба в един от крайните квартали на Пловдив. Родителите му живеят и работят в чужбина. Предстои му завършване на гимназия. Възнамерява да запише висше образование. Той ученолюбиво и любознателно момче,което обаче дружи с приятелите си от махалата,коренно различаващи се от него. С тях го свързват интересите към хип-хоп културата,включваща танци,баскетбол,рап и графити. Той харесва тази култура и е уважаван от другарите си заради своята ерудиция. Наричали го ,,Философа". Техния респект той печелил,като им оказвал помощ при решаването на тестове,контролни,писането на есета и съчинения. Били голяма компания,която често излизала и ходела по барове,домашни купони,кафета,с някои от тях даже посещавал курсове по улични танци. Той умело балансирал училището със свободното време. Част от компанията се била забъркала с амфетамини. Той не зарязал тези приятели заради това,просто странял от дрогата. 2-3 пъти в месеца се случвало на купони да пуши марихуана,но не бил зависим. Завършил успешно средното си образование,положил кандидат-студентски изпит,на който изкарал добра оценка,даваща му възможност да запище журналистика в колежа във Валенсия. Родителите му живеели в близост до този град. Приятелката му също възнамерявала да замине с него във Валенсия,където си намерила работа като преводачка при леля си. Той решил да отиде да работи на морето,за да натрупа пари за следването и живота си в чужбина. Междувременно в Пловдив приятелите му се занимавали вече със сериозна продажба на твърди наркотици. Работили за големите наркодилъри в граса,изпълнявали поръчки,в които били замесени много пари и голямо количество дрога. Случило се така,че претърпели провал в една от поръчките и изпаднали в сериозен дълг към един от босовете. Той им дал ултиматум в рамките на 3 дни да осъществят поръчката и да върнат дълга си.
 На втория ден Божидар се прибрал от морето и получил обаждане от един от приятелите си,който му казал,че спешно трябва да се видят. На Божидар му оставала една седмица в България,преди да замине за Испания. Всичко вървяло по план за него,имал достатъчно пари,бил се записал в колежа,подготвил документите за заминаването си. Приятелката му вече била заминала за Испания,където работила през лятото. Божидар се срещнал с приятеля си. На срещата той умело прикрил истинските си намерения и проблеми с наркобоса. Казал на Божидар,че благодарение на неговата помощ по време на матурите са го приели в университет в Германия сега спешно му трябват пари за самолетен билет и такса за семестъра,които трябвало да бъдат преведени до утре вечер. Той го успокоил,че баща му ще вземе заплата до 3-4 дни и веднага ще му върне заема. Божидар се съгласил,мислейки,че прави услуга на приятеля си. Дал му парите.
 Приятелят му отишъл да купи дрогата и да я продаде наведнъж и така да успее да върне дълга си към боса. Това щял да направи на следващата сутрин. Предложил да Божидар да се съберат с компанията в другия му апартамент,където никой не живеел и се използвал за купони,и да се отпразнуват както края на лятото,така и изпращането на Божидар. Истинската им цел обаче била да намерят сигурно място,където да скрият дрогата за вечерта. Купонът бил див и до зори. На сутринта приятелите му започнали да се разотиват. Момчето,на което дал 1000-та лева уж за следването,отишъл по-рано на мястото на срещата,за да се увери да не би да го следи полиция и дали купувачът не го е натопил. Бил за всеки случай без дрогата. Носил раница,подобна на тази,в която била дрогата в апартамента на Божидар,но пълна с материал,наподобяващ дрогата-бил решен да я запази за себе си и по този начин да измами купувачът. Срещнал се с купувача и му предал стоката. Купувачът не се усетил и заминал с раницата. Парите били вече в момчето.То се обадило на Божидар и му казало ,че си е забравил раницата у тях и му трябва много спешно. Казал му къде я е скрил,Божидар се учудил защо раницата е скрита на такова място. Отдал го на пиянски лиготии. Взел раницата и хукнал към мястото на срещата. Полицията подслушвала младежа,който бил с досие, и чакала подходящ момент да залови притежателя на дрогата. През това време приятеля върнал парите на боса и си изчистил отношенията с него. С раницата,която Божидар му носил,щял да има 100 процента печалба. Той видял как Божидар приближава към него,но в този момент 2 патрулките застигнали Божидат,който бил в гръб. От патрулката слезли 2 ченгета,които го проснали на земята и му завързали белезници. Като ги видяло,веднага офейкало. Полицията си помислила,че Божидар е дилъра и веднага го задържала. Влезнал в ареста,насрочило се дело,а приятелите му лъжесвидетелствали,защото се страхували да не ги тикнат в пандиза,тъй като били с досиета. Присъдата била 15 години затвор. Изведнъж целият му живот се сгромолясал пред очите му. Всички мечти и всичко хубаво за него приключило. След като като излежал част от присъдата си за добро поведение му я намалили.След 10 години бил пуснат на свобода. Родителите му вече направо се отрекли от него,приятелката му спряла всякакви контакти и се оженила за заможен испанец,,,приятелите,, му тръгнали всеки по свои път,баба му починала,апартаментът му бил продаден и той изведнъж след затвора се оказва на улицата. Вървял по алеята в парка и на пътя му се изпречили две каращи се лапета. Единия обвинявал другия,че го е предал. Спрял се пред тях. Те първоначално не му обърнали внимание,но той доконал единия по рамото и го помолил ако могат да го изслушат за секунда. Казал им да вярват един в друг,да бъдат честни и искрени в отношенията си. Така няма да провалят живота на нито един от двамата или да се измъчват от чувство за вина до края. Хлапетата му се изсмяли,но той продължил с усмивка на лице.
      КРАЙ

Писателите - by Alexei

Аз съм писател,и списател,и мечтател и готвач съм даже. Готвя постоянно и не 

чувствам умора. Изяждам сготвеното и,логично,се уморявам. Тогава приключвам с готвенето и се отдавам на писане. Децата ми се хранят с редове,букви и думи,а не с обичайните хляб,протеин,въглехидрат. Затова те не обичат като почна да готвя и надуват гайдите. ,,Сприии,тате,искаме да пишеш,гладни сме". И аз ги потупвам по малките косясали главички,овладявам гнева им с няколко благи думи и сядам на стола с последното си произведние в ръка. Те наклякват около мен на земята и,щом приключа,случва се някой неволно да се оригне. Възпитал съм ги да се сдържат. На литературни четения е най-страшно. Там хем много творби,хем гъмжило от хора около теб,всичките благовъзпитани и с обноски. Веднъж ме поканиха на една такава среща. Не ги обичам,ама и не мога да отказвам. Изчетох брътвежите си,гръмнаха фалшиви аплодисменти,подплътени с още по-фалшиви усмивки и окуражителни възгласи,когато..О,не,всички слушатели от първия ред повърнаха. Пък преди това направо им се зачервиха ръцете от пляскане.
 Като всяко друго семейство, и моето всяка вечер се събира около масата в трапезарията на четене. След едно такова съпругата ми се оплака от стомашни проблеми-бил съм прекалил с епитетите. Друга вечер се случи голямата ми дъщеря,която е заклета фенка на Паулу Коелю и е решена на всяка цена да го направи поне веднъж с прочутия белетрист,да ми се оплаче: ,,Твоите творби не ме засищат.Сега се чувствам гладна,все едно нищо не съм сложила в устата си". И се затвори в обляната си със задушевна светлина стая,готова да се отдаде на новата стока,пусната на пазара от Коелю. На другата сутрин я гледам бледа,изпита,с поне 5 килограма по-лека. Едвам слуша сутрешната преса(това е закуската ни),забила поглед в една точка,а на лицето й изписано отегчение. След като свърших с вестниците, се приближих до нея и я попитах какво й е. Тя грубо отмести ръката ми,сложена на рамото й,и отново се скри в стаята си,като този път даже заключи вратата. Следобед,когато тихо похапвахме с откъси от последната ми стихосбирка,жена ми разкри всичко:,,Снощи историята на Коелю се е смесила с твоята,на което стомахът й не е издържал. Цяла нощ я е мъчило ужасно разтройство,и сега дъщеричката ни се намира пред сложна дилема,даже възнамеряваме да се обърнем към лекар-специалист''. ,,Каква дилема,скъпа''?,,Ами-замисли се жена ми. Даже леко се засмя,осъзнала абсурдността на ситуацията-Чуди се с какво да продължи да се храни-с твоите произведения или на Коелю. Явното двете заедно за несъвместими''!
  След вечерята,която се състоеше от предястие Фокнър,основно Хемингуей и десерт Джани Родари,аз се оттеглих в отрупания си с книжа и дебели папки от отдавна приключили съдебни процеси кабинет. Мислех да изпълня норматива си от 1000 страници на ден,но писането ми нещо не тръгна.Мислите ми се отвличаха все към една и съща посока-състоянието на дъщеря ми. ,,Как така ще избира-казвах си наум-въобще има ли място за избор в цялата тази работа. Естествено,че ще избере мен,все пак съм й баща. Не може цял живот да се храни с нездравословните произведения на бразилски чичка,любимец на менекенките и фолк певиците,който пише с едничката цел да се продава. Вече 20 издадени книги и все едно и също,менюто е хубаво да се разнообразява отвреме навреме. Иначе вредните последици всички ги знаем-нередовен стомах,запек,общо неразположение...". Спрях,защото усетих,че започвам да злобея. Полегнах на кушетката и изведнъж ме обзе успокоение-какво пък се притеснявам,тя рано или късно ще се усети кое е полезно и кое не,а именно,когато сама го изпита на гърба си.
  На другата сутрин,наредени около масата и заслушани в последната глава от някаква току-що излязла книга на Тери Пратчет(идеален е за закуска,едновременно лек и засищащ,често започваме дните си с него),в трапезарията влезе дъщеря ми. Имаше коренно различен вид,нищо общо с мъртвешката белота от вчера сутринта. Даже и настроението й се беше оправило-усмихна се на всички,излагайки на показ все още неизмитите си,пожълтели зъби,и с дрезгав сънен глас приповдигнато възкликна: ,,Оооо,Пратчет,тъкмо това ми се ядеше. Как сте уцелили само". Не можехме даже да се зарадваме на рязката промяна в духа й. По-скоро се чудехме как  е възможно на света да съществува толкова променлив характер,от който можеш да очкваш всичко. Наострила уши за закуската си,тя даже си тактуваше някакъв ритъм с пръстче по ръба на масата,а устните й семърдаха,очевидно в тон с някаква песен,вървяща в глават й. Толкова беше щастлива. Приключих с Пратчет,след което най-малкият ми син(явно трябваше да му се направи сриозна забележка,защото беше още твърде малък,за да се усети сам) звучно пръдна. ,,Колко пъти съм ти казвал да не го правиш на масата. Поне се оттегли в коридора,като се усетиш,че идва,и едва тогава се върни. Някой път ще го направиш пред чужди хора и....и....ще станем за резил,това е''!  ,,Малък простак"-намеси се дъщеря ми,която отново придоби изражението на сърдит млад човек. Съпругата ми се покашля с цел да замаже положението и,едва намислила каквода каже,се обърна към мен: ,,Скъпи,би ли бил така добър да включиш телевизионния приемник,9 и половина е,искам поне веднъж в живота си да хвана любимото си кулинарно предаване отначало''.На екрана изплува слабоватата фигура на нисък мъж с готварска шапка,който обикаляше лавиците на библиотека. Спря се пред една от тях и извади тънко зелено книжле.Обърна го с корицата към зрителя:,, И един съвет от мен,драги приятели. Всички знаем Паулу Коелю,присъства неизменно в ежедневните ни менюта. Младите особено много залитат по него,защото е приятен на вкус и,поне така е видно,лесно се усвоява от организма. Ала никой не е запознт със скритите процеси,с катаклизмите,които четенето му предизвиква дълбоко в нас. След задълбочени проучвания,извършени в продъжение на една година от американски учени-кулинари,се стигна до извода,че Паулу Коелю е ВРЕДЕН ЗА ЗДРАВЕТО. На теста за влиянието му върху нас са се подложили стотици обикновени американски граждани,а и известни такива,като Орладо Блум например,и резултатите недвусмислено сочат,че продължителното му четене води до затлъстяване,отслабване на имунната система и абсолютно феноменално за науката унищожаване на мозъчни клетки. Тоест,другаря Коелю е абсолютно противопоказен за вида и ума ни,той ни прави по-трудно подвижни и по-лесно манипулируеми". При което водещият,вместо да върне книжлето обратно на лавицата,го разкъса пред стъписаните погледи на милиони зрителки от цял свят,барабар с красивата зелена корица. Обърнах поглед към дъщеря си. Беше сбърчила вежди,отново загубила цвят,с вътрешната мисъл да разфасова водещият на кулинарното предаване така,както той се отнесе към томчето на любимия й автор. Стана,доближи се до телевизора,захрачи го,наложи го с 10 ритника,от което картината се изгуби и на екрана се появиха снежинки,почти през сълзи процеди: ,,Но аз обичам Коелю,не можете да ми го отнемете" и се върна в стаята си,като шумно хлопна вратата...
 Коелю е вреден за здравето...Лъч надежда,че дъщеря ми ще избере мен,този,от чието семе е произлязла,убеденост,че ще зареже завинаги кариоката с посивяла брада,жегната от неопровержимите научни доказателства,но не би. Стана даже така,че докато семействто закусваше с далеч по-благоприятно отразяащият се на организма Пратчет,тя,неизменно затворена между 4-те си стени,декорирани с розов тапет и постери на порно актриси,преквалифицирали се успешно в музикалния бизнес,консумираше Коелю сама,изолирана от всички.Това продължи 2 седмици. Даже загубихме всякакъв контакт с нея,спря да говори с нас,все едно ние бяхме виновни за това,че Коелю е вреден за здравето. На жена ми в един момент й кипна и,побесняла,без даже да почука,нахълта в стаята й. ,,Колко пъти съм ти казвала да не се храниш в леглото,ужасно мърляческо е! Момиче си,не ти подхожда!" А тя,извила крайчеца на устата си в иронична усмивка,с доста по-закръглена и отпусната фигура отпреди 2 седмици,отговори: ,,Гледай си работата бе"!
 Коелю тотално й бе промил мозъка. Не стига,че и визуално бе почнала да се променя(последния роман на Коелю й върна отколешната любов към сладоледа и сега тя си правеше по една кутия на ден),ами и напълно се откъсна от семейството. Социалните й контакти също замряха. Нейни съученички,с които преди редовно бягаше от час,за да ходи на кафе или да изпуши по един джойнт в задния двор на даскалото,сега търсеха по телефона майка й,за да я разпитат какво се случва с дъщеричката-станала неузнаваема.
  Тогава аз реших да взема нещата в свои ръце. Осъзнах,че е невъзможно да я откъсна от Коелю и да я върна към моите,съобразени с човешкия организъм и притежаващи някой и друг витамин,минерал или баластно вещество произведения. Спрях да пиша заа житейските драми и кръстопътищата на живота. Казах си:,,Стига с тия тежки,заплетени истории,в които не се знае кой е добър и кой лош,и винаги краят остава някак неясен. Отсега нататък под мое авторство ще излизат....ГОТВРСКИ КНИГИ. Да,с можество картинки на предизвикващи слюноотделяние блюда,които само с видът си утоляват глада". Така и стана. И макар че Коелю беше предизвикал непоправими промени в скъпата ми дъщеричка(почна да се оплаква от високо кръвно и теглото й неимоверно се увеличи),тя все пак се откъсна от изолацията си и вече можеше отново да вкуси от сладостите на живота. За нея времето,прекарано в консумиране на Коелю,си беше чисто и просто развитие в застой. Тя искрено съжаляваше,задето не ни бе послушала оная фатална утрин,в която току пред нея се развенча мита за добрия и най-вече полезен Коелю. Е,да се дразни повече,че се отнесе с такава враждебнст към думите на кулинарния водещ от екрана. Но,каквото било,било. Сега тя плуваше в океана от рецепти и ханителни продукти,от къкреща на бавен огън чорба и печаща се пица,от вкусни изкушения с шоколад и сметана и бухнали солени кейковe. Даже след години,финансирана от мен,постави началото на единственото и досега издателство за готварска литература ,,Salt-n-Pepa".Продажбите тръгнаха главоломно,а народът изкупуваше джобните книжлета с рецепти по-бързо дори и от топлия хляб,който те показваха как именно се приготвя.

Писмо от Лагера - by Alexander Tasev

Глава 10 - В Лагера


Здравейте,мили родители. Нека като за начало ви успокоя-аз съм добре. Е,фелдшерът не е на същото мнение,но аз го потвърждавам. И макар че според медицината умопомрачение,съпроводено с гадене и виждане на света наопаки(да,честно), не е еквивалентно на добре,аз пак ще кажа-добре съм.
Рашо също е добре. Него го няма,а какво по-добро от това. Или,както вие,възрастните,обичате да казвате,намира се на едно по-добро място. Дано да може да си избере-или у дома,или на небето,където според учителя по религия ,,купонът е на шест". Фелдшерът май е 100 процента убеден във второто.
Таааа,пристигнахме миналия ден. Хванахме си продълговато черно такси,на което незнйно защо пишеше ,,Хадес" и ,,Вечен покой". За първи път се возих на такова. Шофьорът каза,че всеки рано или късно ще изпита услугите му. Поредните измамници,това мога да кажа.
Бунгалата ни са,хмммм,от велпапе,а не както класната ни убеждаваше-''нормални''. Първата нощ се изви буря и бунгалата изчезнаха. Съдържателят им се учуди как ли е станало това. Оприличи го на природен феномен. Наложи се да ни приюти у тях. Ееее,да де,в конюшната му. Действаща при това. Постлахме си слама върху конска тор и спахме спокойно. Беше ни топло и меко.
На другия ден класната ни заведе на басейн. Юли реши да скочи от трамплина,но не уцели басейна. Но и той е добре,не се грижете. Марчо направи същото,но когато бяха почнали да го изпразват-на 20-тата минута от изпразването. На момичетата специално им отвориха водната пързалка. Оказа се,че басейнът под нея е празен. Беше 2 и половина метра дълбок,но и те са добре,макар фелдшерът категорично да го отрича.
Васко пък забрави да си вземе крема против изгаряне и...изгоря. Ама буквално изгоря. Като тибетски монах в знак на протест срещу китайската окупация.Чух викове и стенания и видях Васко обгърнат в гъсти пламъци. То не беше слънце,то не беше чудо!
Монтаната,както винаги, се направи на герой пред женските. Топна се на най-дълбокото и повече не излезе. Много геройско,няма що! Любито се отби до сауната да поразпусне,но,уви,някой я заключил отвънка. Помещението за кофти късмет било на 200 градуса и със свръхнадеждна звукоизолация. Разправят,че е добре,но категорично ми отказаха да я видя,така че не мога да кажа със сигурност.
После отидохме на ресторант. Ядохме 10-годишни яйца,специалитетът на заведението. Половината от консумиралите ги се разболяха от салмонела(фелдшерът беше сигурен,че има лек срещу това ''неразположение'',но не го знаеше). Другата изгуби обонянието и вкусовите си рецептори,а третата-битката с живота. Имало надежда за тях,разправят. Или нямало,не помня вече.
Прибрахме се в конюшната. Оказа се,че съдържателят на бунгалата нещо ,,вампирязвал в дванайсет",както се изрази Миглена,която говореше незнайно откъде. Главата й липсваше. Всъщност,бяхме само ние двамата. Другите бяха добре и затова ги нямаше. Замислихме план за бягство...Но не го осъществихме. Сега ви пишем от конюшната. Часът е приблизително 23:54. А конете цвилят ли,цвилят.
Чаоооооооооо,
Сашко.

Глава 17 от книгата Подхлъзнах се

глава 17-В Либия

 Усетих,че сандъците се разтоварват и поставят някъде. Нямах ни най-малка представа къде са ме свалили. Само си спомням,че ми беше тясно и задушно. Отвън се чуваха писъци и псувни на непознат за мен език,вероятно либийски. Щом шума поутихна,реших да изляза да се уверя с очите си какво се случва. Пред мен се разкри коридор със затворнически килии отляво и отдясно. Ооооо,не,сега се досетих. Намирах се в затвора в Бенгази,където лежаха българските медици. Тогава мобилният ми телефон извибрира. Отново непознат номер. Кипна ми. Отворих с решението да бъда твърд и груб.
 -Кой си ти,какво искаш от мен,мамка ти…Писна ми от тъпите ви скрити обаждания..
 -оооо,ноооо,мосю,пердон моа
 -Сори,брат,ама френския ти е каплпав.
 Чух как слушалката се предава на друг.
 -Хммм-мъжът отсреща се покашля-с Дейшон Андреев ли говоря?
 -Да бе,лайньо мазен..точно с него говориш. К'во искаш,кой си… Не е най-подходящият момент да разговарям. Пич,ако щеш вярвай,ама точно сега телесата ми са ситуирани в либийския затвор.. и ми мирише на мъчения,ако ме пипнат.
 -Точно за това се обаждам?
 -Хахахааа,верно ли бе? Чееееестно?
 -Вижте,мосю Андреев,работата е сериозна. Или се обаждам на камерунците и ви опандизват до живот или ви изяждат жив. И в двата случая сте губещи. Затова че по-добре ще е за вас да ми окажете съдействие…На мен и в още по-голяма степен на господин Саркози.
 -Кой,оня високия ли,хахахахаааа
 -Вижте,не ни е до евтин бакалски хумор. Нещата са напечени. От вас зависи съдбата на медиците и международния престиж на страната ви.
 Усетих,че човека с дипломатичния тон от другата страна на линията е сериозен.
 -Така,става въпрос за една секретна операция,която трябва да извършите вие. Прехвърлихме ви тук със самолет на чадските авиолинии със задачата да проникнете в кабинета на началник надзирателя на затвора. Снабдили сме ви с необходимото снаряжение-пили,триони и чукове. Мисията ви е да ликвидирате началника,да се снабдите с ключове за килията на медиците и чрез канал,прокопан в стената на една от килиите им да ги качите на хеликоптер,който ще ви чака зад голямата тухлена стена на затвора в момента,когата там е празно и охранителите са в следобедна почивка и нагъват понички с човешко месо. От вас зависи съдбата на тези изтерзани души. Има и награден фонд 3 хиляди песос.
 Звучеше примамливо и откликнах на офертата. Пилите,трионите и чуковете ме чакаха опаковани в сак с надпис ,,Улшпорт". На него имаше бележка с план на сградата,за да ме улесни в изпълнението на задачата.През лабиринт от коридори,стаи,зали,хангари,мазета,тавани,складови помещения,килери и кенефи с бани се озовах пред дебела каменна врата,на която беше издълбано ,,Началник". Промъкнах се тихо. На въртящ се стол с вдигнати на масата крака и хрускащ ,,Кубети" се беше опънал въздебел чичка с гъст черен мустак и много татуси. От радито звучеше класика на Джони Кеш от 48-ма. Чичката си я припяваше. Извадих чука и го праснах по голото теме. Извадих омачканата бележка. На нея пишеше-,,Ключовете за килията са скрити в главата на началника''. И наистина-намираха се в тясната му черепна кутия. Бяха големи колкото разцепен надве косъм,но по дължина. Грамофонът с все още въртящата се плоча на Джони Кеш запуска. Иглата се повдигна. Плочата спря да се върти. Огледах рафтовете с наредени на тях винили. Чудех се какво да заредя в устройството. Отново извадих измачканата бележка. Изправих я и прочетох на нея. ,,Пусни ,,Реквием" на Моцарт и услили звука докрай. Така затворниците и охраната ще се заслушат в мелодията,което ще ти е от помощ за мисията. Ще ги разсееш.". Огледах колекцията и я съзрях-плоча със запис на ,,Реквием" на В.А.Моцарт от 1923 г. в изпълнение на Берлинската филхармония. Поставих я в грамофона. Иглата се плъзна по нея. Понесоха се блажени звуци. помпещите на лежанка и вдигащи дъмбели затворници в двора на затвора изведнъж прекратиха заниманията си. Гениалната музика ги понесе във вихъра си. Охранителите положиха оръжията си на земята и даже се захванаха на бавен танц един с друг. Сега беше моментът. 2 часа и половина се промъквах през помещенията,състоящи се от всевъзможни килерчета,стаи,тавани и мази и нямерих килията,в която излежаваха присъдите си медиците. Между решетките имаше достатъчно голяма разстояние,за да се промуши средноголям човек. Но медиците разчитаха на мен да отключа микроскопичната ключалка,защото при опит за бягство надзирателите шяха да стрелят по тях без да им мигне окото. Освен пилите,трионите и чуковете саркози беше положил в спортния сак и една малка лупа,на която беше залепено съобщение на пожълтяла от времето хария-за ключалката. Ако не я бях използвал.въобще нямаше да забележа ключалката.Беше пренебрежимо малка,колкото бонбонче тик так. С помощта на пинцета напъхах ключовете. Чу се звук все едно се отваря солидна порта,тежаща поне няколко тона. От такава незабележима ключалка…Странно! В сака имаше и камуфлажно платнище,което беше предназначено за прикриване на медиците. Промъкнахме се през окаляния,прокопан в една от килиите канал,и след двудневен преход се озовахме на площадката за тухлената стена на затвора. Охранителите отсъстваха,отдали се на закуска от месна баница със сок от цикория. Хеликоптерът ни чакаше. Въртенето на перките създаваше непоносим вятър. 2 дена се борихме със стихията,за да минем 5 метра и да се сврем в хеликоптера. Вятърът даже отвя един от медиците. Съдбата му е неизвестна. Настанихме се в хеликоптера посинели от студ. Вътре,освен мълчаливия пилот,беше и Саркози с жена си,манекенката.
 -Готови ли сте за официалната вечеря,организирана във Версайския дворец в чест на освобождаването ви. На нея ще присъстват всички,спомогнали за извоюването й.
 Версай…храна…Хммм,звучи пикантно!

Саркози на раздумка с Дейшон Андреев 

   Стъписаната физиономия на Дейшон непосредствено след озоваването му в Либийския затвор