Здравейте,мили родители. Нека като за начало ви успокоя-аз съм добре. Е,фелдшерът не е на същото мнение,но аз го потвърждавам. И макар че според медицината умопомрачение,съпроводено с гадене и виждане на света наопаки(да,честно), не е еквивалентно на добре,аз пак ще кажа-добре съм.
Рашо също е добре. Него го няма,а какво по-добро от това. Или,както вие,възрастните,обичате да казвате,намира се на едно по-добро място. Дано да може да си избере-или у дома,или на небето,където според учителя по религия ,,купонът е на шест". Фелдшерът май е 100 процента убеден във второто.
Таааа,пристигнахме миналия ден. Хванахме си продълговато черно такси,на което незнйно защо пишеше ,,Хадес" и ,,Вечен покой". За първи път се возих на такова. Шофьорът каза,че всеки рано или късно ще изпита услугите му. Поредните измамници,това мога да кажа.
Бунгалата ни са,хмммм,от велпапе,а не както класната ни убеждаваше-''нормални''. Първата нощ се изви буря и бунгалата изчезнаха. Съдържателят им се учуди как ли е станало това. Оприличи го на природен феномен. Наложи се да ни приюти у тях. Ееее,да де,в конюшната му. Действаща при това. Постлахме си слама върху конска тор и спахме спокойно. Беше ни топло и меко.
На другия ден класната ни заведе на басейн. Юли реши да скочи от трамплина,но не уцели басейна. Но и той е добре,не се грижете. Марчо направи същото,но когато бяха почнали да го изпразват-на 20-тата минута от изпразването. На момичетата специално им отвориха водната пързалка. Оказа се,че басейнът под нея е празен. Беше 2 и половина метра дълбок,но и те са добре,макар фелдшерът категорично да го отрича.
Васко пък забрави да си вземе крема против изгаряне и...изгоря. Ама буквално изгоря. Като тибетски монах в знак на протест срещу китайската окупация.Чух викове и стенания и видях Васко обгърнат в гъсти пламъци. То не беше слънце,то не беше чудо!
Монтаната,както винаги, се направи на герой пред женските. Топна се на най-дълбокото и повече не излезе. Много геройско,няма що! Любито се отби до сауната да поразпусне,но,уви,някой я заключил отвънка. Помещението за кофти късмет било на 200 градуса и със свръхнадеждна звукоизолация. Разправят,че е добре,но категорично ми отказаха да я видя,така че не мога да кажа със сигурност.
После отидохме на ресторант. Ядохме 10-годишни яйца,специалитетът на заведението. Половината от консумиралите ги се разболяха от салмонела(фелдшерът беше сигурен,че има лек срещу това ''неразположение'',но не го знаеше). Другата изгуби обонянието и вкусовите си рецептори,а третата-битката с живота. Имало надежда за тях,разправят. Или нямало,не помня вече.
Прибрахме се в конюшната. Оказа се,че съдържателят на бунгалата нещо ,,вампирязвал в дванайсет",както се изрази Миглена,която говореше незнайно откъде. Главата й липсваше. Всъщност,бяхме само ние двамата. Другите бяха добре и затова ги нямаше. Замислихме план за бягство...Но не го осъществихме. Сега ви пишем от конюшната. Часът е приблизително 23:54. А конете цвилят ли,цвилят.
Чаоооооооооо,
Сашко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар